На 20 декември, в деня, когато светата ни Църква чества паметта на великия Божий угодник, утвърдил се в Христа през пастта на лъвовете за наше светопросвещение и спасение – свети Игнатий Богоносец, по време на архиерейското богослужение в съборния храм на манастира, Негово Преосвещенство, Величкият епископ Сионий – игумен обителта, в изпълнение на решение на Св. Синод на БПЦ, ръкоположи в йеродяконски чин брата на Бачковската обител – монах Паисий. Редом с ръкоположението, преосвещеният епископ пострига в чина на четец и певец послушника на Троянската света обител Даниил.
Празничното богослужение протече в съслужение с братята на Бачковската и Троянска обители и клирици на Пловдивската света митрополия, водени от ставрофорен иконом Добромир Костов – ректор на Пловдивските духовна семинария и академия, близки на ръкополагания, ктитори на манастира, служители и гости.
В словото си епископ Сионий поздрави йеродякон Паисий с встъпването в свещенослужението, като му пожела незримата подкрепа на свети Игнатий Богоносец, на първомъченика йерусалимски Стефан и на всички просияли в Христа угодници Божии да бъде винаги с него, та да остава винаги достоен носител на Словото сред духовници и миряни, верен в Христа брат на древнопросиялата Бачковска обител и правоправещ клирик на Българската православна църква.
На новопостригания четец Даниил, дядо Сионий пожела също да продължи уверено и себеотдадено по пътя на служението Богу, като не спира на тази най-ниска степен в духовната йерархия, а продължи по трудния и благословен път на служението на Светата Животворяща Троица и верната и́ църква Христова.
В отговор на отеческите наставления, йеродякон Паисий благодари на игумена за полаганите от него бащински и духовни грижи, така благотворни в младежката му незрялост и увери преосвещения епископ и братята на манастира, отец ректора и присъстващите, в дълбоката осъзнатост на отколешния му избор да се посвети Богу, като помоли да не го забравят в молитвите си, вярна подкрепа в борбата с немощите човешки. Отец Паисий благодари и на родителите си за възпитанието, което са му дали, положило началото на пътя му във вярата и служението.
Духовната радост на двойния празник – на светеца и придобиването на дяконски чин, многократно огласи храма във възгласа – „Достоин, достоин, достоин!“.
