На 14 април 2019 г. – 5 Неделя на Великия пост – Преподобна Мария Египетска, Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отслужи Василиева света Литургия в храм “Света Троица”, град Добрич. В съслужение с него бяха ставрофорен иконом Иван Дойчев – архиерейски наместник на Добричка духовна околия, свещеник Емануил Юсеин – председател на църковното настоятелство при храма и свещеник Петър Димитров.
Храмът, посветен на Светата Единосъщна, Животворяща и Неразделна Троица – Отец, Син и Свети Дух, бе изпълнен от много жители на града, голяма част от които пристъпиха към Тайнството Евхаристия. Богослужението бе песенно украсено от сборна група с диригент Тодор Тодоров.
Негово Високопреосвещенство отбеляза в своето слово, че е от голямо значение преди пристъпването към светата Чаша всеки да се подготви и да премине през Тайнството Изповед.
Архиереят обърна внимание на житието на преподобна Мария Египетска, чиято памет честваме в петата Неделя на Великия пост. Той заяви: „Ако сме внимавали в боголужението досега, ще видим, че нейният образ е изправен и малко по-рано за наш молитвен спомен – още във времето, когато се четеше Великият покаен канон свети Андрей Критски. В първата седмица, разделен на четири части и в тази, петата седмица, той беше изпълнен цялостно. Когато свети Андрей е изразил своето покаянно настроение с това свое произведение, в него безспорно заляга и една молитва към преподобна Мария Египетска с един или два тропара в конкретните песни. Особено това се вижда при цялостното изпълнение на канона. Това не е случайно, защото светицата е един уникален човек. Да, една обикновена жена, която се е отдала на порока и страстите в онова по-ранно християнско време, но която, виждайки образа на Божията Майка, виждайки образа на честния Кръст Господен, влизайки веднъж за винаги в храма, тя точно там променя цялостно своето житие, преобразява се духовно. И това е един молитвен подвиг, който е многогодишен, който е свързан с пустинно житие, безмълвно житие, и това знае един Бог и донякъде старецът Зосима, който вижда именно тази благочестива подвижница по това време, която преминава по водите, вървейки спокойно като по твърдост. Така че Бог е заложил в нас Божия образ, защото ние носим Божия образ в себе си. Това, което сме. Но Бог е дал и наша цел и задача да се усъвършенстваме чрез подобието Божие, и това усъвършенстване няма граници. Така че това е една повеля за всеки човек, който е познал Бога, вътрешно да се преобрази, да промени живота си и да достигне святост. Иначе нямаше как да каже свети апостол Павел: “вие сте съграждани на светиите и свои на Бога” (ср. Ефес. 2:19)“.
— Снимки и текст: Георги Великов / bg-patriarshia.bg