Евангелско четиво от евангелието според св. ап. Йоан (9: 1-38).
От евангелското четиво разбираме за сляп човек, който вървял покрай Господните ученици. И интересен въпрос бил поставен на Господ Иисус. Учениците Му го попитали: „Рави, какво е съгрешил този човек или родителите му, че е слепороден?“ Това е наистина интересен въпрос.
Когато в живота ни се случват лоши неща или когато виждаме трагедии, често сме склонни да си мислим, че някой трябва да е направил нещо нередно, за да заслужи лошото, което му се е случило. Това е една от причините да обичам някои от историите от житията на светиите, като историята за живота на св. Атанасий Атонски. Той бил свят човек, обичащ Бога и хората и почива по време на строителни работи, когато куполът на църквата, която строи се срутва. Още по-интересното е, че Бог е подготвил св. Атанасий за това събитие, като му е казал за него предварително. Друг пример е св. Артемий, който бил убит от мълния на 12 годишна възраст. Много хора по това време вярвали, че това трябва да е своего рода Божи съд над момчето, но в по-късно те открили, че тялото му е нетленно и прави чудеса. И преди да кажем, че такива неща са възможни според Писанието, трябва да прочетем 2 Царства 13 гл. и да видим какво може да направи тялото на светеца.
Когато се случи нещо лошо, често приемаме, че Бог е позволил това да се случи, за да накаже човека или групата от хора. Но доста често това не е така. Виждаме, че учениците задават въпрос, който е част от нашето естествено питане. И виждаме, че е добре да задаваме въпроси. Трябва да се чувстваме удобство от това да задаваме въпроси, но трябва да внимаваме как ще приемем отговорите. Учениците искат да знаят дали и защо Бог наказва този човек със неговата слепота. Откриваме, че питането често е начинът, по който хората се справят с проблемите и трудните си житейски ситуации и обстоятелства. Те казват нещо от сорта на: „Не съм сигурен какво съм направил, за да заслужа това“. Но задължителният отговор, който виждаме в живота на тези светии, които споменахме по-горе, както и в думите на Господ Иисус, е че понякога тези неща се случват, за да може Бог да покаже силата Си чрез тях.
Апостолите можеха да видят човек слепороден, но не можеха да видят миналото му. За тях единствената реалност бе слепороденият и неговата слепота. Това бе краят на неговата лична история. И виждаме това в неговия собствен живот. Ако бяхме наблюдатели на събитията, които се случили в един ужасен петък в Йерусалим около 33-та година, бихме си помислили, че разпятието на Иисус като престъпник е краят на историята. Всъщност точно това са мислили и учениците Му. Но за Господ Иисус, Синът Божи, това, което изглежда като край, в действителност може да бъде началото на нова история. Знаем тази история и дори живеем в нея.
Иисус ни казва, че „нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му“. Това трябва да даде надежда на всеки един от нас! Може да преживяваме трудни обстоятелства понякога в собствения си живот, но това не означава, че Бог ни наказва. Св. Йоан ни казва, че Бог е любов. Бог не върви наоколо, желаещ да причини някому вреда. Той е любов. Той ни търси, за да ни обича и да ни прави добро, на нас и на другите около нас. Причината поради, която Бог може да позволява тежки ситуации в живота ни, е да ни покаже делата Си чрез тези събития. Той е в състояние да ни помогне и да промени нашите ситуации. Той е в състояние да вземе ситуация, която изглежда безнадеждна и да добави нова глава към нея. Така че имайте вяра в Бога, не се отчайвайте. Бог може да използва ситуацията или живота ви, за да укрепи вярата ви и да прослави Неговото име.
Слепороденият не знаеше, че Бог е позволил всичко това да му се случи, за да бъде в крайна сметка това за негова духовна полза, както и за полза на всички онези, които ще станат свидетели на чудото. С това чудо Господ не само привлече поглед към един човек, но и донесе духовно зрение на много повече. В края на краищата пророк Исаия предсказва, че дългоочакваният месия ще донесе проглеждане на слепите! И това бе най-драматичното възможно изцеление. Човек, роден без очи, е изцелен от Христос и се връща с очи, може да гледа! Още повече, че човекът вече има и духовно зрение.
Той позна личността на Христос, видя Истината. Какво благословение получи само! Можете ли да си представите радостта му? Той бе прекарал целия си живот без да вижда нищо, но сега вече може да види много повече, отколкото повечето хора, защото виждаше, че Иисус е Христос, Синът Божи. Той получи пълно зрение, докато виждаше, че фарисеите не признават чудото. Те не вярваха, че такова чудо е възможно и със сигурност не вярваха, че Иисус от Назарет би могъл да го направи. Кой наистина е сляп тогава?
В действителност, фарисеите са слепи за това, което Бог извърши сред тях. Дори четенето на Писанието от тях е помрачено и лъжливо. Те твърдят, че са ученици на Моисей, но какво казва Самият Господ за това? „Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелствуват за Мене“ (Йоан. 5:39). Това са самите думи на Моисей и останалите пророци, които трябваше да приготвят фарисеите за Господа, но те бяха заблудени, заслепени от подобни прояви на Божествена любов. Те се опитваха да ограничат любовта на Бога и да я принудят да действа в рамките на техните предварително определени граници. Те не можеха да разберат, че чудото се извършва в съботния ден. Но кои сме ние, за да даваме правила на Самия Бог? Кои сме ние, за да ограничаваме Божията любов?
Като християни трябва да внимаваме да не ограничаваме това, което Бог може да извърши в живота ни или в живота на другите. Можем да имаме изобилна вяра, изобилна надежда и изобилна любов и можем да вярваме, че Бог е способен да прави всичко по всяко време, защото Той е Бог безграничен. Той прави невъзможното възможно. Когато наистина вярваме в това, ще бъдем като човека в днешното евангелие и ще получим пълно зрение. Това зрение, което никога не може да бъде отнето от нас. Нека Бог ни даде способността ясно да видим светлината на света! Христос воскресе!
Автор: свещеник Джеймс Гуиргуис