Филмът за несломимият свещеник спечели международно отличие.
„Пътят на война“ е документален филм е продължителност 74 мин. Сценарист е Георги Тодоров режисьор и оператор е Христо Димитров, а Хиндо продуценти: Галя Тодорова, Георги Тодоров, „Искони“.
Филмът проследява вълнуващия жизнен път на легендарния отец Георги от Жегларци (1923 – 2015) със силни кадри от последната година на живота му и от вдъхновената му проповед на смъртния одър. Без никаква гордост и без никакво скромничене старецът разказва като епически песни ключовите мигове на своя живот в Христа. Той не се уплаши, не избяга в чужбина, не се сниши, не замълча, не се продаде, не се изкуши, не се възгордя, не намрази…
Един свещеник-пролетарий с железни мишци и железен характер, който цял живот вади хляба на шестдетно семейство с чукане на камъни и вадене на пясък, се изправи в цял ръст в единоборство срещу Системата и я победи. В най-трудните години на атеистичния период, когато мнозина свещеници се отказват от вярата и хвърлят расата, неукият работник от най-затънтеното добруджанско село решава да стане свещеник на тяхно място. Приет по чудо (без нужното образование) в Семинарията, той намира там истинското си призвание на духовник и до края на живота си безспирно и неустрашимо проповядва своята вяра. Всички опити на властите да го уплашат или „възнаградят“ се разбиват в неговия неустрашим дух, неговата непоклатима вяра и неговата вкорененост в земята. Примерът му е толкова вдъхновяващ, че във времената на „тоталитарния“ атеизъм цели 20 момчета от Жегларци тръгват по неговия път и стават свещеници.
С великодушие, любов към ближните и всеопрощение Христовият воин доживява до последните си земни дни с радост и упование в Бога. Житейският път на отец Георги изявява решаващото значение на личността, която не се огъва от обстоятелствата, а ги променя по свой образ и подобие. Сценаристът Георги Тодоров е богослов и православен публицист, автор на многобройни статии и книги – главно в областта на църковната история. Режисьорът Христо Димитров е по-известен като сценарист и оператор на игрални и документални филми, сред които „Знаеш ли, бедни ми рибарю“ (2014), „Преводачката на черно-бели филми“ (2007), Реката (1995), Тишина в Камбоджа (1993)., Баща (1989) и др. Това е първият филм на продуцентска къща „Искони“. Филмът получи награда за „Най-добър филм, разкриващ образа на пастиря“ на кинофестивала „Вечевой колокол“ в Краснодар и Наградата на губернатора на Калужска област на кинофестивала „Встреча“ в Обнинск.