Мним поклонник на Света гора открадна даровете на благодарни християни от чудотворната икона на св. Богородица Вратарница в Иверския манастир. Дръзката кражба се е случила тази нощ. Малко по-късно тя е установена от монаха, който е дошъл да запали кандилата в храма. Той веднага е съобщил за случилото се на игумена на Иверската св. обител архим. Натанаил.
Службата за охрана на Света гора се е задействала веднага и е заловила извършителя. Липсва информация за неговата националност. Все още не е ясно дали откраднатите скъпоценности са върнати на манастира. Съобщава се, че, когато е бил разкрит, извършителят ги е хвърлил.
Иконата на св. Богородица Вратарница заедно с иконата „Достойно ест“ е сред най-големите светини на Атон.
Ето как е описана тя в пътеписа на руския пътешественик Василий Григорович-Барски от 18 в.:
„В този прекрасен, построен до вътрешните манастирски порти храм, на иконостаса, вместо обичайната Богородица, се намира една свята и чудотворна икона, наречена от древните монаси Πορταίτισσα, т. е. Вратарница, с твърде страховит поглед, с големи очи, държаща на лявата си ръка Христос Спасителя, с почернял лик поради многото години, но с напълно запазени черти, цялата, освен лицето, покрита със сребърнокована позлатена риза и освен това изпъстрена със скъпоценни камъни и златни монети от различни царе, князе и благородни боляри, дарени заради многото ѝ чудотворства, а също така видях с очите си окачени златни монети и други дарове от руски царе, царици и царски дъщери, императори и императрици, князе и княгини. Тази св. икона има и знак или белег от рана на шията, нанесена ѝ в древността от един човек, който преди това бил неверник и се наричал Варвар, и от злоба и омраза я ударил с нож, а след това, като видял, че веднага – о, чудо! – изтекла много кръв, която и досега личи, се покаял и повярвал, станал монах-скитник и се спасил, и днес се нарича св. Варвар, и е изобразен там в преддверието, черен като Моисей Мурин, но по-млад, и с предишните си оръжия, с нож, стрели и лък. А над тази св. икона има покривало, което я предпазва от напрашване и служи за украса и великолепие. Цялото е изпъстрено с дребни изкусно обработени и различно изглеждащи черупки от бисерни миди. А от него пред св. чудотворна икона висят четиринадесет големи кандила, някои от които са от чисто сребро, а други са сребърнопозлатени“.