Първо съборно изпълнение на Молебния канон на Пресвета Богородица в София
В началото на месец август започна петнадесетдневният Богородичен пост, който мъдро Църквата е установила в средата на лятото, за да напомни на християните за настъпващата нова църковна година (на 1 септември) и така духовно да ги ободри и подготви за църковното новолетие. Според църковно-богослужебния устав, в края на делничните вечерни през Богородичния пост се отслужва Молебен канон на Света Богородица.
По установена традиция, в София това умилително църковно-поетично творение се изпълнява съборно, в съслужение със столични духовници и съмолитствано от многоброен богомолен народ.
Първото съборно за тази година молебно последование бе изпълнено на 1 август вечерта, в столичния катедрален храм „Св. вмчца Неделя“. То бе предстоявано от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.
В съборната молитва към Божията Майка взеха участие архимандрит Василий, председател на столичната митрополитска катедрала, ставрофорен иконом Йоан Чикалов, ставрофорен иконом Николай Георгиев, иконом Стилиян Табаков, иконом Николай Цурев, иконом Дилян Цветков, протойерей Захарий Димитров, протойерей Димитър Шумов, свещеник Никола Чочев, митрополитският протодякон Иван Петков и йеродякон Вартоломей.
Молитвено участие в богослужението взеха Техни Преосвещенства Мелнишкият епископ Герасим, главен секретар на Светия Синод, и Браницки епископ Пахомий, първи викарен епископ на Софийския митрополит.
Църковните песнопения на молебния канон бяха изпълнени антифонно от столични духовници, на български език. Част от тях бяха застанали край благоукрасената икона на Божията Майка, начело със Светейшия патриарх, а други свещеници и храмови певци – на дясната певница, ръководени от доц. д-р Любомир Игнатов.
Преди отпуста архимандрит Василий тържествено внесе в олтара св. Кръст Господен, изнесен сутринта преди св. Литургия.
В края на вечерното богослужение към вярващите се обърна патриарх Даниил, който произнесе насърчително слово за настоящия духовен пост. Той подчерта спасението за всички и значението на общата ни Майка – Света Богородица, като призова християните за духовен подвиг в дните на Богородичния пост.
+++
Молебният канон, който изпълняваме у нас е т.н. Малък канон, той е написан от митрополит Теофанис (по-късно монах Теостирик) от Никея, изповедник през 8 век, който отдава живота си като радетел за прославянето и почитането на светите икони. Има и още един канон, който се нарича Голям. Той е написан през 13 век от благочестивия император Теодор II Ласкарис, който е бил високо образован и дълбоко вярващ. Женен е бил за българската княгиня Елена Асенина, дъщеря на цар Иван Асен II и Анна-Мария Унгарска. В дни на тежка телесна болест той написва канона като сърдечна, искрена молба към Майката на човешкия род. И двата канона са в една подредба и ритмика и са молитва към Света Богородица да избави чедата си от скърби, от болести и различи изпитания. При нас се е утвърдила практиката да се изпълнява Малкият Богородичен канон, тъй като духовниците са привикнали с неговото изпълнение още в Семинарията, където го разучават.
Текст и снимки: Весела Игнатова
Видео: Ангел Карадаков
H αναδημοσίευση του παραπάνω άρθρου ή μέρους του επιτρέπεται μόνο αν αναφέρεται ως πηγή το ORTHODOXIANEWSAGENCY.GR με ενεργό σύνδεσμο στην εν λόγω καταχώρηση.
Ακολούθησε το ORTHODOXIANEWSAGENCY.gr στο Google News και μάθε πρώτος όλες τις ειδήσεις.
