С тържествен звън на църковни камбани, с молитвени песнопения на църковнославянски, български и немски език, с благодарност и радост в сърцата, енориашите в Хамбург влязоха на 25-и януари в новия си Божи дом. С благословението на Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний Българската православна църква в Хамбург „Св. Кирил и Св. Методий“ се сдоби с нов храм за постоянно ползване за най-малко 30 години напред с гарантирана възможност за удължаване на договора.
Благодарение на подкрепата на почетния генерален консул на България за Хамбург и Северна Германия, проф. д-р Герд Винанд Имайер, и главната пасторка на централната църква „Св. Яков”, Астрид Клайст, преговорите за поемането на неизползваната църква Остеркирхе (Великденска църква), водени от 2017-а година между църковното настоятелство на българската ни енория, евангелската църковна управа – отговорна за източната част на града – и градската управа на Хамбург, се увенчаха с успех. Почетният консул, който вече от 27 години се е посветил на България, съпътства усилията на сънародниците ни за създаване на собствен храм още от самото им начало през 2003-а година, когато наши сънародници, сред които Мария Щурм и Слава Янкова, поставят началото на официална инициатива за основаването на българска църква в Хамбург. Проф. Имайер откри поздравителното си слово с пожеланието „този Божи дом да се превърне в родина за мнозина българи живеещи в северния германски град” и подчерта, че българите в Германия са богатство за немското общество с историята, културата и фолклора си и че по този начин носят голям принос към облика на Европа.
Към официалните поздравления се присъедини и епархийският съветник, Христо Беров, който отбеляза, че „порастването и израстването вървят ръка за ръка с поемането на отговорност“ и в този смисъл поздрави енорията в Хамбург за новата важна стъпка и благодари на почетния консул, евангелските църковни и общински представители за гласуваното доверие в хамбургската ни църковна община.
Евангелската сграда на Великденската църква (Osterkiche), издигната през 1863-а година по план на видния хамбургски архитект Алексис дьо Шатьоноф, е собственост на града Хамбург и се предоставя на църковната ни община срещу поемане на текущите разходи. Петдесет процента от сумата, необходима за реализиране на първоначалния ремонт като например подмяна на отоплителната инсталация, ще се покрият от направените дарения на енориашите, а останалата част е набавена от целева субсидия, отпусната на православната община от Дирекция по вероизповеданията при Министерския съвет. Това представлява първата стъпка от нужните ремонтни дейности по санирането на сградата, а успоредно ще бъде пригоден интериорът в православния литургичен канон, за което ще продължават да се събират средства.
Неделни богослужения ще се провеждат в новия храм от 11-и май, когато на храмовия празник на енорията ще се отслужи архиерейска Света литургия и църквата ще се отвори официално за посетители.
Новата църковна сграда се намира в централния и комуникативен квартал Хамбург-Айлбек, което обнадеждава енориашите за по-многобройно и редовно посещаване на неделните служби, както и за развиването на български православен духовен център в сърцето на Хамбург, в който да се укрепи духовният живот под формата на беседи, концерти, литературни срещи, детски мероприятия и др., воден активно и досега. В момента в ханзейския град живеят и работят около 10.000 сънародници, а броят им в съседните северни провинции Бремен, Долна Саксония и Шлезвиг-Холщайн достига 30.000. Освен това, новият храм ще даде възможност на вярващите в Хамбург да посещават църквата ежедневно, което от друга страна поставя и въпроса за намиране на повече доброволци, които да подкрепят активно църковния живот.
От 2010-а година о. Кръстин Апостолов се грижи за литургичния и духовен живот на общината, а още през 2012-а година новоизбраното църковно настоятелство, с благословението на Негово Високопреосвещенство Антоний, тогавашен викарен епископ и настоящ митрополит на Западна- и Средна Европа, стартира дарителска акция под наслов „Една нова цъква за Хамбург” с цел намирането на радетели и събирането на средства в името на трайно устройване на енорията в собствен храм – било чрез покупка, строеж или постоянен наем. През последните години бяха организирани благотворителни концерти и редица други мероприятия, които освен това утвърдиха на младата община здраво място в ханзейската общественост и местните църковни кръгове. Енорията успя да създаде редица кооперации с местни организации като например католическата социална организация Каритас, протестантската социална организация Диакония, стана член на работната група на християнските църкви в града, тясно кооперира с благотворителни дружества като Арс&Хуманитас с председател д-р Христо Алексиев и др. Пастор Корина Шмид, председател на Икуменическия форум в града благодари на енорията именно за това, че „неуморимо споделя на различни места и в различни контексти съкровищата на вярата си с останалите християни в Хамбург”.
Астрид Клайст се опова на седмичния библейски цитат (традиция в еванагелската църква) от Йоан 1:16 – „От Неговата Божествена пълнота всички ние получихме благодат след благодат” – и наблегна на всеобщите радост и благоденствие: Българските вярващи в Хамбург получават нов покрив над главата си, а в протестантския храм продължава да живее Божия дух. Това обединение в Христа тя изтъкна като особено важно, за да се отстои на предизвикателствата на сегашните трудни времена в Европа.
Накрая на официалната част пасторката на общината, стопанисвала досега Великденската църква, г-жа Юта Юнгникел, поднесе символично на енорийския свещеник, о. Кръстин, дървено сандъче с ключове от църквата, и сподели пред многобройните посетители, че „въпреки с тъга и с болка тя и енориашите да се разделят с китната Великденска църква, за тях е голяма утеха и радост да знаят, че този винаги обичан храм ще се напълни отново с живот и с вярващи в Христа, които ще се молят, ще кръщават децата си, ще се събират и радват в името и в служение на Бога”, а отец Кръстин Апостолов допълни, че „грижите и радостта в този Божи храм остават всеобщи, защото за Бог хронологичния ред във времето няма значение.
(Текст: Велина Вебер – Снимки: Милена Апостолова / dobrotoliubie.com)