На 19 май, 3-та Неделя след Пасха, която е посветена на св. Мироносици, в манастира „Св. равноапостолна Мария Магдалина“ край гр. Бухово бе отслужена празнична архиерейска света Литургия.
Тя бе възглавена от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит. Заедно с него в съслужение взеха участие: архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, протойерей Венцислав Попиванов, и. д. игумен на манастира „Св. Мария Магдалена“, протойерей д-р Сава Кокудев, свещеник Йоан Иванов, свещеник Арсений Каньов, свещеник Николай Пенев, йеродякон Вартоломей и йеродякон Поликарп.
Църковните песнопения бяха изпълнени от клиросни певци от гр. София, ръководени от свещеник Любомир Янъков, а храмът и околохрамовото пространство бе изпълнен с множество боголюбив народ.
С пастирско слово към христолюбивото събрание се обърна Негово Преосвещенство епископ Поликарп. В него той говори за жените, ученици на Господа, които безстрашно отишли на Христовия гроб, за да Го помажат по еврейския обичай с благоуханни масла, понеже не са могли да сторят това в деня на Неговото погребение. За тях нямало страх от иудеите, нито са се бояли от стражата, която била поставена на Христовия гроб. Така те станали първи свидетели на Христовото безсмъртие след смъртта и Възкресението. Именно жените мироносици, били посрещнати от Ангела Божий на Христовия гроб, който им благовестил, че Христос е безсмъртен и страхът им е неуместен, и никой от Неговите ученици не бива да се бои от злото на враговете, понеже Той е възкръснал и е жив и всемогъщ.
След светата Литургия, пред църковните врати бе извършен пасхален водосвет за здраве, благословение и духовно обновление на присъстващите и почитащите празника. Осветено бе и благоуханно ястие, подготвено от храмовото настоятелство, за здраве и спасение на вкусващите го.
Манастирът „Св. Мария Магдалина“ е част от Софийската Мала Света гора и има дълга история. В двора могат да бъдат видени основите на базилика от 4 век. Вероятно манастирът е основан през XVI век. При кърджалийско нападение през XVIII век той е напълно разрушен и изоставен. Възобновяван е през 1855 и 1882 г. При разкопки в двора му са открити погребения, не е изключено това да са мъченици от кърджалийските нападения. Днешната манастирска църква е построена върху основите на старата базилика. Поради сериозни конструктивни проблеми, причинени от времето, тя е основно обновена през 2022 г.
Текст: Весела Игнатова
Снимки: Димитър Цонков
