На 2 май 2019 г. Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан възглави светата Литургия във варненския храм, посветен на светия благоверен цар Борис-Михаил Покръстител български. Заедно с Архиерея съслужиха отците при храма ставрофорен иконом Добромир Георгиев – председател на църковното настоятелство при храма, протойерей Георги Фотакиев и протойерей Ясен Керчев, както и митрополитският дякон Любомир Георгиев.
Празничната богослужба бе песенно украсена от сборна група, водена от клиросните певци Тодор Тодоров и Мартин Димитров. Сред присъстващите бяха кметът на район “Аспарухово” г-жа Калина Белмезова и заместник-кметовете г-н Ивайло Маринов и г-жа Даниела Панайотова. Преди началото на Златоустовата Литургия енорията се сдоби с нов четец, повец и свещоносец – Николай Даскалов, който бе постриган в първата степен на свещенството от Негово Високопреосвещенство.
В края на светата Литургия митрополит Йоан произнесе своето Пасхално послание, което можете да прочетете и да видите тук: http://www.mitropolia-varna.org/duhovna-prosveta/ofitzialni-izyavleniya/1229-pashalno-poslanie-na-varnenskiya-i-velikopreslavski-mitropolit-ioan-2019-g.
Негово Високопреосвещенство се обърна към множеството енориаши с радостния поздрав “Христос Воскресе!”. Той заяви, че „днешният празник е особен и той ни събира в този велелепен храм, посветен в чест на светия равноапостолен цар Борис-Михаил Покръстител български“. Митрополит Йоан отбеляза: „Какво ни говори богослужението за свети цар Борис? То ни говори, че той е сравнен с император Константин Велики и е наречен втория Константин. Защо? Защото император Константин Велики извърши едно епохално дело. Не че нямаше преди него едикти, не че нямаше преди него император Галерий (293-311 г.), колкото и да беше жесток в началото на живота си, в края на живота си все пак той бе облъхан от християнската идея. Малко или много, дали в покаяние или Бог знае в какво, той издаде един едикт за толерантност, който малко или много предшестваше онова, което имаше да се случи в Милано. И съответно 313 г. император Константин, който е ревностен християнин и благочестив възпитаник на своята майка света царица Елена, фактически даде свобода, даде разрешимост на светото Православие да излезе от катакомбите и да стане една религия, която да има свободно и позволено изявление на своята вероизповед… Така и свети цар Борис, терзан от различни идеи, привикван в различни пътища, все пак това историята ясно го очертава, той се решава и приема християнската вяра от Византия, което е едно епохално дело. Вече повече от 1150 години ние имаме свето Православие в нашите земи, ние сме православни християни. И той е нашия покръстител, което е много важно като личност, като дейност, като живот, като полагане устои духовни на българската нация, като даване път на свето Кирило-Методиевия ученически кръг въобще, като приемането им в нашите земи“.
Митрополит Йоан насочи вниманието на присъстващите към евангелието на днешния ден (Ин 9:39-10:9), казвайки: „Христос днес ни каза един много хубав текст, той прозвуча в евангелието: “за съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи” (Ин 9:39). Какво Той има предвид? Има предвид, че тези, които са видели Христос и са Го познали, и са тръгнали след Него, може да са били невиждащи до момента, но след приемането на Христос стават виждащи. А тези, които не отричат съществуването на Христос, но не вървят след Неговите заповеди и не приемат Неговото благовестие, те просто си остават невиждащи. И то е, защото те пожелават този път. Христос никога не е натрапник, Той не влиза насила в човешкото сърце, но Той винаги призовава и какво ни каза след Своето славно Възкресение: мир вам! (Ин 20:19); Моя мир ви давам; Моя мир ви оставям (ср Ин 14:27). Варненският и Великопреславски митрополит благопожела здраве, мир и светият цар Борис-Михаил Покръстител на българите да бъде пример и да помага на всички.