03/08/2019 03/08/2019 На 2 август 2019 г. Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан възглави Молебния канон на Пресвета Богородица в храм “Свети Атанасий” – град Варна. Множество духовници и християни от целия град взеха песенно и молитвено участие в канона, наричан още Параклис или в превод от гръцки език “утешение”, който бе отслужен пред копието на...
03 Αυγούστου, 2019 - 19:11
Τελευταία ενημέρωση: 03/08/2019 - 19:12

Митрополит Йоан възглави Молебния канон на Пресвета Богородица в храм “Свети Атанасий”

Διαδώστε:
Митрополит Йоан възглави Молебния канон на Пресвета Богородица в храм “Свети Атанасий”

На 2 август 2019 г. Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан възглави Молебния канон на Пресвета Богородица в храм “Свети Атанасий” – град Варна. Множество духовници и християни от целия град взеха песенно и молитвено участие в канона, наричан още Параклис или в превод от гръцки език “утешение”, който бе отслужен пред копието на чудотворната икона на Пресвета Богородица “Всецарица” (на гръцки “Пантанаса”), пренесено в храма от Света Гора през 2014 година.

Митрополит Йоан се обърна към многожеството християни и разясни историята на Богородичния пост, който се „явява втория по строгост след Великия пост така, както указва дисциплинарния тогава ред, с употреба на риба на Преображение Господне и разбира се с употреба на олио в събота и неделя. Това важи в Йерусалимския типик на манастирите. И един Константинополски събор от 1166 г. утвърждава този пост, потвърждава това, което говорихме“ – каза Архиереят.

Той насочи вниманието на присъстващите и към празника Успение Богородично, който включва изключително много богословски идеи. Негово Високопреосвещенство продължи проповедта си от предната вечер с думите: „Майката на Светлината слиза в мрака. Родилата Началника на живота и Победителя на смъртта, дори след Възкресението Христово, се предава в областта на смъртта. Ако в дните, когато грехът царува, причинявайки смърт и над несъгрешилите с престъпление, подобно на престъплението на Адам, свидетелства свети апостол Павел към римските християни, удивително било, че Енох и Илия не умрели, както останалите човеци. Но в дните, когато благодатта се възцари с правда за живот вечен чрез Иисуса Христа, нашия Господ, отново светият апостол говори към римските християни, не по-малко удивително е това, че Мария умира, както другите човеци. Светата Църква, която е пазителка на много различни Божии премъдрости, в едно от своите песнопения на Успение Богородично възкликва: “О, дивно чудо! Източникът на живота в гроб се полага” (Първа стихира на “Господи возвах”). Ако Пресветата Дева отдава дан на владичеството на греха, защото плодът що дава грехът е смърт, и ако над Преблагословената от части се извършва проклятието, отнесено към древното проклятие на Адам, “защото пръст си и в пръст ще се върнеш” (Бит. 3:19), то какво можем да очакваме ние, които и макар да сме приети за наследници на новото благословение на Христос, но едва ли не повече живеят като наследници на ветхия Адам със земните си помисли, с чувствените си въжделения, с плътските си дела. Съвършено справедлив е въпросът на свети апостол Петър: “И ако праведникът едвам се спасява, нечестивецът и грешникът де ще се яви?” (I Петр. 4:18).

Митрополит Йоан припомни думите на свети апостол Павел: “Чрез вяра Енох бе преселен, за да не види смърт” (Евр. 11:5). „Колко повече безпримерна благодат у Бога е придобила Мария. И ако Илия е бил достоен да бъде взет на небето с огнена колестница, колко повече е достойна тази, която вътрешно е небе и жилище Божие?“, заяви още Негово Високопреосвещенство.

Варненският и Великопреславски митрополит отбеляза, че за съвременния човек, за човека в новозаветно време има непоклатна надежда във Възкресението Христово. „Но Успението Богородично ни напомня за това, че тази надежда не бива да се превръща в безгрижие. И другото, че Христовата светлина, която дойде в света трябва да бъде възприета от очите, които са готови да приемат светлината, а не тези очи, не готови, да се ослепят от нея. Следователно онова, за което вчера стана дума, че “всичката слава на царската дъщеря е вътре” (Пс. 44:14), е онова дълбоко смирение, което винаги беше в облака, който закрива Света Богородица. Да, тя беше положена в гроб, да, светите апостоли видяха, те поплакаха, но после имаха повод да се зарадват, защото тя отиде при Бога и каза: “Аз ще бъда с вас през всичкото време до край света”. Следователно нашето спасение е в надежда, казва светият апостол, обаче това е нещо, което се постига с много труд, с Божията благодат и със старанието на човека“.

– Снимки и текст: Георги Великов / bg-patriarshia.bg

H αναδημοσίευση του παραπάνω άρθρου ή μέρους του επιτρέπεται μόνο αν αναφέρεται ως πηγή το ORTHODOXIANEWSAGENCY.GR με ενεργό σύνδεσμο στην εν λόγω καταχώρηση.

google-news Ακολούθησε το ORTHODOXIANEWSAGENCY.gr στο Google News και μάθε πρώτος όλες τις ειδήσεις.

Διαδώστε:
Ροή Ειδήσεων