На 6 юли в община Земен, Пернишка област, се проведоха две знаменателни събития.
С благословението на Негово Светейшество Неофит, митрополит Софийски и патриарх Български, бе осветен от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит възобновеният средновековен манастир „Св. Николай Мирликийски“ в с. Пещера. В съслужение на тържествения водосвет участваха: архимандрит Никанор – игумен на Църногорския манастир „Св. св. Козма и Дамян“, протойерей Константин Стойчев – и. д. игумен на Пещерската света обител, свещеник Михаил Станкович – предстоятел на храм „Св. Георги“ в гр. Брезник, свещеник Костадин Тренев и йеродякон Захари. В храма присъстваха молитвено областният управител на Перник г-жа Ирена Соколова, кметът на с. Пещера г-н Стефан Евтимов, кметът на гр. Земен Димитър Сотиров, както и множество миряни.
Епископ Поликарп в словото си сподели искрена благодарност от името на Негово Светейшество Неофит, Митрополит Софийски и от свое име: „Радвам се, че днес сме тук да благодарим на Бога за великите Му благодеяния, че изпраща Свои хора, които да се потрудят за въздигането и възкресяването на светите обители, да благодарим със своето присъствие и благословение на всички онези, които са допринесли това обновление да бъде факт. Нека бъде честито и благословено това освещение на храма и на всички придобивки в дворите на тази света обител, да бъде за радост и утеха на всички, за духовно въздигане на този регион и на нашия народ.“
В отговор архим. Никанор изрази дълбока и искрена благодарност към Негово Светейшество Неофит, Митрополит Софийски за обновлението на множество храмове и манастири, както и на Негово Преосвещенство викариен епископ Поликарп за неуморните трудове и множеството благолепните и прекрасни богослужби. „Със сугубата Апостолска благодат Вие по един невидим начин помагате на всички нас да възрастваме духовно, помагате за духовното възраждане и пробуждане на региона. Игумен Никанор благодари и за всестранната помощ и подкрепа от страна на администрацията на Софийската митрополия през последните няколко години за грижата, отговорността и дълга пред Църквата и народа.
За освещаването на манастира „Св. Николай Мирликийски“ бе донесена от историческия музей в гр. Перник старинна каменна икона на св. Николай с двуглав орел от 14 в., която се е помещавала в Пещерската света обител до началото на 90-те години на 20-ти век.
По традиция височайшите гости бяха посрещнати с погача и шарена сол, а за всички присъстващи на паметното събитие бе приготвено благословено ястие.
След като благослови лично и поръси със светена вода всички присъстващи във възобновената манастирска обител, Негово Преосвещенство епископ Поликарп се отправи към храма „Св. вмчк Димитрий Солунски“ в с. Пещера, където даде началото на друго празнично събитие край храма, а именно Шести фолклорен събор – Конкурс за сватбената обредност. В него участваха 60 състава за народни песни, танци и обичаи, измежду които гости от Босилеград и от шест различни области на България. По думите на Стефан Евтимов това е най-големият събор на територията на Софийската област, който цели да предаде на младите различните сватбени обичаи и традиции. В своето слово за откриването на Събора, викарият на Софийския митрополит епископ Поликарп изрази своята благодарност на организаторите и пожела Бог да благослови трудовете им и „…Както сме се събрали, за да открием заедно 6-тото издание на фолклорния събор, така след време да открием и 60-тото му издание под покрова на св. Димитрий и св. Николай Мирликийски Чудотворец за радост и утеха на всички и за предаването на нашата вяра, бит, култура и традиция на идните поколения.“
***
Пещерският манастир, известен още като Оряховски или Мрачки, според името на местността Мраката, се намира на 4 км. от с. Пещера, на 6 км. от град Земен, на 25 км от гр. Кюстендил и гр. Перник и на 50 км от София.
Първите сведения за Пещерския манастир се намират в известната Мрачка грамота от 1348г. (съхранявана днес в Хилендарския манастир в Света гора) на българския цар Иван Александър, с която той дарява манастира. По време на турското робство обителта запустява.
Около 1840г. Пещерският манастир е обновен, а сред ктиторите са монахът Симеон и сина му. Тогава е изписана и църквата от видния представител на Банската художествена школа Димитър Молеров. По време на Руско-турската война (1877 – 1878) при оттеглянето си, османските войски опожаряват манастира, обесват Симеон, а синът му успява да избяга в Рилския манастир. След това манастирът е изоставен, по-късно е възстановен, а от днес нататък вече е действащ.