На 29 октомври, ден преди празника на свети крал Стефан Милутин, Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи света божествена Литургия в митрополитската катедрала „Света вмчца Неделя“. След богослужението бе извършен чин по преобличане на нетленните мощи на светия крал, последван от празнична лития.
В съслужение с Негово Светейшество бяха Негово Преосвещенство Браницкият епископ Пахомий – първи викарий на Софийския митрополит, Негово Преосвещенство Знеполски епископ Мелетий – ректор на Софийска духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, архимандрит Василий – председател на катедрален храм „Света вмчца Неделя“, архимандрит Януари, архимандрит Евтимий, както и гостите: архимандрит Мардарий – игумен на Погановския манастир „Св. Йоан Богослов“ (Сърбия), архимандрит Серафим – игумен на Суковския манастир (Сърбия), йеромонах Натанаил и йеромонах Йосиф (Масачузетс, САЩ), йеромонах Климент от Зографския манастир (Света Гора), храмовото духовенство и свещеници от Софийска епархия, както и протодякон Иван Петков и дякон Юлиян Периклиев. Църковните песнопения на утренята и на светата Литургия бяха благолепно изпълнени от хор „Св. Наум Охридски” с ръководител д-р Андрей Касабов – секретар на Софийската света митрополия. Храмът беше преизпълнен с богомолци от страната и Сърбия.
Сред официалните гости бяха г-н Димитър Главчев – служебен министър-председател на Р. България и г-н Желко Йович – посланик на Р. Сърбия.
След отпуста на светата Литургия мощите на св. крал Стефан Милутин бяха изнесени от традиционната рака и внесени през Царските двери, след което – положени върху светия Престол. Там бе извършен чинът по преобличането им и мощите бяха отново поставени в празнична рака в централната част на храма. Последва тържествена лития.
В слово си преди шествието Негово Светейшество отбеляза:
„Седемстотин и три години ни делят от времето, когато св. крал Стефан Милутин преминава от земния временен живот в небесното Христово царство, към което се е стремял. От векове жителите на този богоспасяем град София с благоговение почитат св. крал Стефан Милутин, дал вдъхновение и опора във вярата на хиляди българи, сърби, гърци, румънци, и особено през тежките години на турското робство, когато мнозина са пострадали мъченически за вярата си. За всички нас е събитие днешният празник на св. Крал, който ни събра от близо и далеч, за да се зарадваме и да прославим Бога, дивен в Своите светии.
Удивително е как през превратностите на времето, когато сред балканските народи са се случвали неразбории, междуособици, паметта на светиите обединявала всички. Именно те ни сочат къде е истинското единство и полза, как се осъществява братолюбието. Нека извлечем поука от миналото и да се стремим да не допускаме нищо, което да ни разделя, да пазим тази заедност в Христа, за да може и политици, и отговорни лица, и фактори в обществата, да намират това, които води към единство, братолюбие, особено днес.
По време на своето управление, освен войните и битките, които е водил, св. крал Стефан Милутин претърпява множество изпитания – първо родният му брат, после и синът му, въстават срещу него. Но всичко това той претърпява благодарение на своята вяра в Христа. Построил е и е възстановил четиридесет и два храма и е дал възможност във времето преди завладяването на земите ни от турците да се опазят онези светини, които впоследствие ще съхранят жив духа на Христовата вяра сред българи, сърби и гърци.
Бог, по молитвите на св. Крал Стефан Милутин, да ни събира винаги така – с едни уста и едно сърце да славим Бога; да държим на единството на вярата, защото от разделението и враждата има полза само дяволът, който е враг на човешкото спасение. Но да се слави Божието име чрез любовта ни в Христа!
Тази година одеждите, които преоблякохме, ще се отправят към Норвегия за почит и прослава на светеца в сръбската община там, където е и г-н Анастасий, който от дълги години подготвя новите облачения на светеца. Нека се разнася благословението и благодатта на св. Крал навсякъде, където се почита неговото име“.
Литията започна от бул. „Витошка“, продължи по ул. „Алабин“, зави по ул. „Княз Александър I“ и продължи до едноименния площад, след което стигна до пл. „Независимост“ и завърши в митрополитската катедрала. Мощите бяха положени за поклонение в центъра на храма и Негово Светейшество отправи коленопреклонна молитва за мир и духовно благопреуспяване на българския и сръбския народи.
В словото си след литията патриарх Даниил каза:
„Господ Иисус Христос ни е заповядал да бъдем едно. Нека се вслушаме и да се борим с всичко, което руши единството помежду ни. По този начин ще дадем пример. Това е светлината, която свети на човеците и по която всички ще познаят, че сме християни – ако любов имаме помежду си.
Свети крал Стефан Милутин имал благочестието и милосърдието към нуждаещите се и страдащите, защитавал вярата, като устоял на натиска да се присъедини към унията. В своето земно царство се стараел да оделотворява Христовите заповеди, така че да се въдворява Божието царство сред народа. Често заради греховете ни Господ изпраща изпитания, но те са именно, за да отправим взор към небесното, да вървим към Бога и да живеем с Божията правда тук на земята. Това е истинското благо, към което да се стремим, за да намерим истинска радост и благоденствие както за себе си, така и за народите ни, пък и за всички човеци“.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова
