вечер, 2 юни 2024 г., в дома си в Женева е починал великият протопрезвитер на Цариградска вселенска патриаршия д-р Георги Цецис. Той е роден на 22 юни 1934 г. в цариградския квартал Хаскьой, на източния бряг на Златния рог. От дете обиква църковното пеене, на което се учи от големите патриаршески протопсалти Константин Прингос и Трасивул Станица. Пеенето го увлича и по време на следването му в Халкинската богословска школа, където ръководи студентския хор. Притежаваше впечатляващ баритонов глас и беше усвоил от учителите си така наречения „патриаршески стил“ на църковно пеене – изчистено, стегнато, красиво в простотата си и далече от източното увлечение в украсите.
Израсъл в двуезична среда и с усет към езиците, младият Георги изучава френски и английски, за което му помага и специализацията в икуменическия институт в Босе, Швейцария. През 1960 г. е назначен в кабинета на главния секретар на патриаршията. Създава семейство и веднага е ръкоположен за дякон (1961 г.) и свещеник (1964 г.), като продължава работата си в патриаршията. А през 1965 г. по препоръка на патриарх Атинагор е назначен в състава на служителите в Световния съвет на църквите (ССЦ) в Женева. Служи години наред в гръцкоезичната православна църковна община в Шамбези, Женева, а след назначаването на постоянен свещеник в нея о. Георги огласяше богослужбите с красивото си пеене.
О. протопрезвитер Георги Цецис заема различни отговорни длъжности в ССЦ, дори от 1985 г. става и постоянен представител на Цариградска патриаршия в тази световна организация. През 1971 г. по предложение на патриарх Атинагор е удостоен от синода с отличието „велик протопрезвитер“.
Участва дейно и в подготовката на Всеправославния събор като член на делегацията на своята патриаршия. Посещавал е неведнъж в различни качества и Българската православна църква, награден е с нашия църковен орден „Св. Кирил и Методий“. През 1988 г. защищава докторат по богословие в Солунския Аристотелев университет на тема „Приносът на Вселенска патриаршия за основаването на ССЦ“. Почетен доктор е на Атинския Каподистриев университет.
Сред богословските му публикации са дипломната му работа от Халки „Включването на светците в еортология (празничния цикъл, б.а.) на Църквата някога и сега“ („Ἡ ἔνταξις τῶν Ἁγίων εἰς τὸ ἐορτολόγιον τῆς Ἐκκλησίας πάλαι καὶ νῦν“), „Вселенският патриарх като пръв в Православната църква” („Le Ρatriarché Oecumenique en tant que protos dans l’ Église Orthodoxe“), „Православната църква и поместната църква“ („L’ Église Orthodoxe et l’ Église locale“) и десетки други.
Бог да прости отец Георги Цецис!