На 28 октомври 2024 г., в деня на света вeликомъченица Параскева Иконийска, Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи света божествена Литургия в столичния храм „Света вмчца Параскева“.
В съслужение с Негово Светейшество бяха Негово Преосвещенство Браницкият епископ Пахомий – първи викарий на Софийския митрополит, архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, архимандрит Василий – председател на катедрален храм „Св. вмчца Неделя“, ставрофорен иконом Йоан Чикалов – председател на църковното настоятелство при храм „Света вмчца Параскева“, ставрофорен иконом Кирил Дидов, ставрофорен иконом Емилиян Костадинов, ставрофорен иконом Антоний Алексиев, ставрофорен иконом Гоце Христов, иконом Стилиян Табаков, иконом Симеон Иванов и други столични свещеници, както и протодякон Иван Петков и дякон Вартоломей. Песнопенията на светата Литургия бяха изпълнени от храмовия хор.
Негово Светейшество обърна внимание на духовната сила и сърдечната чистота у светата девица Параскева:
„Празнуваме паметта на света великомъченица Параскева, пострадала в град Икония (Мала Азия) през 303 г. при управлението на император Диоклетиан. От малка тя била възпитана от своите родители във вярата в Господ Иисус Христос и научена на въздържание, милосърдие към бедните, любов към Бога и човеците. Когато родителите ѝ починали, тя, наследявайки немалко богатство, продължила да живее в духа, в който била израснала. Употребила имуществото си не за суетни неща и развлечения, а в помощ на нуждаещите се, утвърждавайки живота си в Христовите добродетели. Силата на любовта ѝ към Бога била такава, че в своята младост тя обещала да посвети себе си изцяло Нему“.
Патриарх Даниил припомни житието на светата великомъченица, която била подложена на множество мъчения: „опалване и стъргане на тялото ѝ с железни куки и побой. Но всички тези страшни мъчения не могли да сломят нито вярата и упованието ѝ в Бога, нито любовта и желанието ѝ да Му служи – живеейки или умирайки, да отстоява своята вярност към Него. Мъченическият подвиг удивлява как чрез вярата и силата Христова крехкото човешко тяло става по-силно от желязото, по-силно от цялата държавна машина на Римската империя, където императорът е имал абсолютна власт. Много човеци са страдали по различни начини и причини, обаче единствено и само християните са устоявали докрай в надеждата в Христа и благоразположението към своите мъчители по примера на Господ Иисус Христос. В ужасните моменти на мъчение те запазвали присъствие на духа и сила да се помолят за измъчващите ги. Така и светата мъченица изпълнила думите от светото Евангелие: не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената (Мат. 10:28)“.
Патриарх Даниил се обърна към християните и младото поколение:
„Всеки бива изобличаван от своята съвест. Мнозина са християните, които, минавайки покрай храм, се срамуват да се прекръстят, като се притесняват, че околните ще им се надсмеят. Особено уязвими са децата. Малко са тези, които имат благословението да възприемат вярата от своите родители, да видят, че те не се срамуват, нито страхуват, да се покоряват на Бога, да живеят добродетелно и благочестиво. Истински благословени са тези деца, които в ранната си възраст при чистотата на своето сърце могат да вкусят благодатта на Бога; да видят, че Той е благ, че мирът Христов е велик дар, че радостта от Бога, която е „правда и мир в Светия Дух“ идва в душата като дар за нашия стремеж и послушание към Бога. Всеки човек желае да се радва, но духовната радост идва единствено при общението с Господа Иисуса Христа чрез молитвата и добрите дела, чрез постоянството в покаянието. Тогава тази духовна веселост, въпреки изобилието на трудности в живота, посещава човека и той вижда, че действително Бог е с него и никога няма да го изостави“.
На присъстващия богомолен народ Негово Светейшество благопожела:
„Нека и ние живеем според думите на св. ап. Павел: непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие (2 Кор. 4:11) в смъртната ни плът. Нека търсим живото общение с Господа Иисуса Христа, да се укрепваме, защото без Божията сила не можем да се справим с трудностите, нито можем да получим истинска радост. Нека Този, Който е Същият вчера, днес и вовеки, и Който е укрепявал светите апостоли и мъчениците, да укрепява и нас, за да пребъдваме във вярата и с търпение да спасяваме своите души, стоейки в живата надежда да наследим Божието царство във вечността“.
След богослужението Негово Светейшество посети Енорийския център към храма.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова
