На 4 март 2020 г. жителите на варненския район “Владислав Варненчик” посрещнаха в единоцърквие Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан и множество духовници и християни от целия град, които съучастваха песенно и молитвено във великопостното богослужение. Председателят на храма ставрофорен иконом Георги Петков запозна присъстващите с основните моменти на всяка от деветте песни, включени в третата част на Великия покаен канон.
Митрополит Йоан, свещеници и клиросни певци изпълниха антифонно песнопенията на великото повечерие, а мъжкият хор при Катедралния храм “Успение Богородично” – песнопенията на канона. В съслужение с Архиерея бяха свещеник Валентин Панайотов и митрополитският дякон Любомир Георгиев.
„Братя и сестри, в началото на Великия пост светата Църква ни призовава към покаяние с четенето на Великия покаен канон на св. Андрей Критски. Той представлява едно боговдъхновено поетично творение, което се изразява в разговор между св. Андрей и Бога, от една страна, а от друга – между каещия се и собствената му душа“, заяви отец Георги. Той продължи: „Целият канон се състои от 9 песни. Всяка песен започва с ирмос, който съдържа и основната тема на песента. Всяка песен се състои от различен брой стихове, общо 280 в целия канон. Последните куплети са посветени на Св. Троица, Св. Богородица, на преп. Мария Египетска и на св. Андрей Критски.“
Председателят на храма изтъкна, че в канона си св. Андрей хронологически преминава през цялото Св. Писание, започвайки от грехопадението на Адам и Ева и завършвайки с изкупителната смърт на Господа Иисуса. Представена е цялата старозаветна и новозаветна галерия от образи на праведници и грешници, към които авторът поставя в едно и друго отношение своята душа. Той допълни: „Основната мисъл на това дивно църковно творение е зов към съвестта за осъзнаване на греха и за покаяние. Виждайки, че душата му е дълбоко заспала в грях, св. Андрей се обръща към нея с думите: „Душо моя, душо моя, стани, защо спиш?”. Целият канон на св. Андрей е пропит от една единствена мисъл – нуждата от покаяние: „Откъде да започна да оплаквам деянията на моя окаян живот?” И този плач е поради съзнание за собствените грехове, от любов към Бога, плач, който води към спасение. Третата статия на канона, която днес се чете, е многопластова по образи и дълбока по съдържание.“
Ставрофорният иконом каза още, че настроението на Великия покаен канон, както и на цялото великопостното богослужение е една „печална светлина”, печал на изгнанието от Башиния Дом за пропиления живот; жадуваната светлина на Божието присъствие и опрощаване и радостта на възродилата се любов към Бога.
Отец Георги сподели мисли на свети отци: „Св. Софроний Сахаров, в книгата си за св. Силуан Атонски, казва: „Хората дирят своята собствена свобода, което ще рече – вън от Бога, вън от истинския живот, във „външната тъмнина“, където няма и не може да има никаква свобода, защото свободата може да съществува само там, където няма смърт, където е налице действително вечно съществуване, което ще рече – в Бога.“ Преподобни Паисий Светорец ни съветва: ”Когато човек престане да се моли, той се отдалечава от Бога и става като безсловесните – яде и спи. И колкото повече се отдалечава от Господ, толкова по-лошо става. Сърцето се охлажда и тогава вече изобщо не може да се моли. За да се възстанови, сърцето трябва да омекне, да се обърне към покаяние и да се умили.”
В заключителните си слова председателят на храмасподели, че „за да се събуди душата от греховен сън, Църквата ни призовава да участваме в Богослужебния ѝ живот и особено във Великия покаен канон на Св. Андрей Критски – с вяра в Божието снизхождение и милосърдие. Великият пост е време на изцеление, защото грехът е болест, на освобождение – защото грехът е робство. Той е пътуване към Обетованата земя, защото прекосили пустинята на четиридесетдневния пост с покаяние, ние срещаме с радост Възкръсналия Христос. Победил смъртта, Сам Спасителят ни кани да влезем в брачния чертог като се причастяваме с Пречистите Му Тяло и Кръв, за да изпитаме пълнотата на свободата, любовта и радостта на живота в Него. Амин!“
Негово Високопреосвещенство митрополит Йоан произнесе слово в края на богослужбата и поздрави отците и енориашите при храма. Той заяви: „Ние си оставаме хора грешни, ние имаме своята немощ, имаме своето сложно битие, но и всеки го има. Обаче, най-важното нещо са тия три думи – пост, молитва и покаяние. В целия наш живот, от люлката до гроба, всеки един православно кръстен човек преминава през тези три думи и ги прилага в живота си. И сега е благоприятния момент.“
За по-богат снимков материал посетете официалната страница на Варненска и Великопреславска света митрополия във Фейсбук: https://www.facebook.com/pg/varnenska.mitropoliq/photos/?tab=album&album_id=1511556015679243
Програмата на предстоящите съборни богослужения можете да видите тук: http://www.mitropolia-varna.org/novini/1408-programa-na-sabornite-velikopostni-bogosluzheniya-v-grad-varna-prez-parvata-sedmitza-na-velikiya-post
