На 13 юни жителите на Спасово почетоха храмовия празник и събора на селото, намиращо се в Добричка духовна околия. Сред присъстващите на празничната богослужба беше г-н Стелиян Стоянов, управител на дружество “АГРИ.СС” ЕООД.
Светата Литургия възглави свещеник Венцислав Георгиев, който преподаде архипастирския поздрав на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан. С него съслужиха председателят на 130-годишния каменен храм свещеник Иван Киров, ставрофорен иконом Василий Селемет, свещеник Атанас Тодоров и дякон Благой Иванов. Сборна група от клиросни певци с диригент Тодор Тодоров украси песенно празника.
Възнесение Господне е исторически празник, който християните са чествали още през IV в. под влияние на разказаното в Деяния апостолски (Деян. 1:1–11). Този празник възпоменава връщането на Господ Иисус Христос при пратилия Го Отец и сядането Му отдясно на силата Му, което ще рече, че той е празник на печата на земното дело на Христа, на издигането в небесата на човешката природа и на предвъзвестяване пращането на Светия Дух. В химнографията доминират три лайтмотива: радост, скръб и надежда. Радост от триумфа на Христа, Който е завършил делото на Божието домостроителство, възнася се като победител над земята, която е спасил, и бива приет от Отца, за да седне отдясно на силата Му; радост от спасението на човека, който чрез човешката природа на Христа се възкачва на небесата и сяда отдясно на Бога. Тази радост се смесва със скръб от раздялата с Учителя, за да премине към надеждата, че Господ няма да остави Своите сираци, а ще им прати Духа Утешител, Който ще осигури динамичното присъствие на Иисус Христос между последователите Му, които благодарение на Христа – Глава на Църквата – са вече жители на небето.[1]
Цялата богослужба може да проследите на официалната страница на Варненска и Великопреславска света митрополия във Facebook: https://www.facebook.com/varnenska.mitropolia/videos/479156177831833/.
[1] Протопр. Благой Чифлянов. Православна литургика. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2008, с. 91–92.
Изготви: Георги Великов
