През последните години Червената църква „Света Богородица“, която се намира на един километър от Перущица, се превърна в изключително популярна туристически дестинация, съобщи БТА. Тя представлява останки от функционирала от IV до ХIV век късноантична и ранносредновековна базилика.
В най-високата си част има централна четириконхална зала, която във всяка от четирите посоки е има полуцилиндрични ниши, покрити с купол. От северната и от южната страна на сградата е имало издадени навън отделения. Църквата е била изключително богато украсена – подът бил покрит с мозайка, а стените, облицовани донякъде с мраморни плочи, покрити със стенописи.
Туристическият обект се радва на все по-голям интерес. През 2012 г. приключи последната фаза на българо-европейския проект, в рамките на който църквата бе реставрирана и консервирана. Към нея бе изграден и туристически център, а теренът около двата обекта – социализиран, каза за БТА Стоян Стоянов, уредник към Историческия музей в Перущица.
Той припомня, че църквата е достъпна да всички, в това число и за хора с физически увреждания. Червената църква е раннохристиянски храм, който в своето начало не е замислен като такъв, добави историкът. Църквата е била замислена като мавзолей, в който да се съхраняват мощите на раннохристиянските светци от Тракия. Към V-VI век това се променя, когато храмът бива преустроен и се превръща в епископски и като такъв просъществува няколко века, каза още Стоянов. По думите му храмът е бил в забвение дълги години – от нашествието на османците на Балканския полуостров до Освобождението на България.
За този период за него няма никакви писмени сведения, на които историците да се позоват. Първите такива се появяват в един съвсем малък текст в пътепис от 1815 година, добави уредникът на музея. В същото време обаче местното население и хората от близките населени места не забравят за църквата, която след Освобождението много бързо набира обороти в своето развитие, каза още Стоян Стоянов.
По повод Богородичния пост за първи път в храма бе отслужена вечерня с Богородичен канон, възглавен от Пловдивския митрополит Николай.