10/02/2020 10/02/2020 По случай 150-годишнината от издаването на султанския ферман за учредяване на Българската екзархия, на 28 февруари т.г. (петък), в 10 часа, да бъде отслужен в диоцеза на БПЦ–БП тържествен благодарствен молебен, придружен с празничен камбанен звън, като в края на молебена бъде прочетено Патриаршеско и Синодално послание по повод бележитата годишнина“, се казва в съобщение...
10 Φεβρουαρίου, 2020 - 12:19

БПЦ ще отбележи 150 години от издаването на фермана за учредяването на Българската екзархия

Διαδώστε:
БПЦ ще отбележи 150 години от издаването на фермана за учредяването на Българската екзархия

По случай 150-годишнината от издаването на султанския ферман за учредяване на Българската екзархия, на 28 февруари т.г. (петък), в 10 часа, да бъде отслужен в диоцеза на БПЦ–БП тържествен благодарствен молебен, придружен с празничен камбанен звън, като в края на молебена бъде прочетено Патриаршеско и Синодално послание по повод бележитата годишнина“, се казва в съобщение публикувано в официалния сайт на Св. Синод.

На 28 февруари 1870 година султанското правителство издава ферман, с който узаконява обособяването на българска църковна йерархия (наречена „екзархия“) от Цариградската патриаршия. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковно-народния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя.

В устава и са утвърдени две начала:

  • съборност (участие на духовници и вярващи в черковното управление) и   изборност.
  • Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх Ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година Иларион Ловчански подава оставка и на негово място е избран Видинският митрополит Антим I.

Цариградската патриаршия от своя страна се обявила против образуването на Българската екзархия и на 16 септември 1872 г. я обявила за схизматична, тъй като не признавала върховенството на патриарха. До освобождението на България от османско владичество екзархията съдейства за обединяването на българските земи и ръководи просветното дело в тях. Тя води борба против западната католическа пропаганда, която се стреми да насажда своето влияние сред българския народ. След обявяването на Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г. екзарх Антим I е свален от своя пост и заточен в Мала Азия заради неговата патриотична дейност и проявени симпатии към Русия. За нов екзарх е избран Ловчанският митрополит Йосиф I.

Екзархията развива активна просветна дейност в Македония и Одринско. Към края на деветнадесети век огромното мнозинство от славянското население в тези области изпраща децата си в български екзархийски училища.

dobrotoliubie.com

H αναδημοσίευση του παραπάνω άρθρου ή μέρους του επιτρέπεται μόνο αν αναφέρεται ως πηγή το ORTHODOXIANEWSAGENCY.GR με ενεργό σύνδεσμο στην εν λόγω καταχώρηση.

google-news Ακολούθησε το ORTHODOXIANEWSAGENCY.gr στο Google News και μάθε πρώτος όλες τις ειδήσεις.

Διαδώστε:
Ροή Ειδήσεων