05 Φεβρουαρίου, 2019 - 12:21

В Киев беше извършена интронизацията на Киевския митр. Епифаний (ПЦУ)

Διαδώστε:

На 3 февруари в храма „Св. Софѝя Киевска“ се състоя интронизацията на Киевския митр. Епифаний (Думенко, Православна църква в Украйна), на когото Константинополският Вселенски патр. Вартоломей връчи Томоса за автокефалия в началото на януари. На интронизацията не присъства бившият предстоятел на т. нар. Киевска патриаршия Филарет (Денисенко), който до последно отказваше да се лиши от титлата си „украински патриарх“. Официално обявената причина е здравословно неразположение на 90-годишния митрополит Филарет, но истинската причина е стремежът да се избегне внушението за двувластие в новоучредената църква.

На интронизацията присъстваха президентът на Украйна Петро Порошенко, Юлия Тимошенко, представители на правителството и депутати. Делегацията на Вселенска патриаршия включваше митрополита за Франция Емануил, Адрианополски митр. Амфилохий, игумена на светогорския манастир Ксенофонт архим. Алексий, в чийто манастир беше калиграфски написан томосът за украинската автокефалия, както и представител на манастира Ватопед. Представители на другите поместни православни църкви нямаше.

Митр. Епифаний беше възведен на митрополитската катедра от митрополит Емануил, от митр. Макарий, бивш предстоятел на т. нар. УАПЦ, и Виницкия митр. Симеон, който доскоро беше архиерей на УПЦ – МП. Митр. Епифаний получи и инсигниите на предстоятел: кръст и две панагии. Първата панагия му беше дадена от митр. Юрий (Калишчук), който оглавява Украинската православна църква в Канада (под юрисдикцията на Вселенска патриаршия), а втората – от митр. Антоний (Шчербан), който оглавява Украинската православна църква в САЩ (под юрисдикцията на същата патриаршия), т. е. и двете панагии бяха получени от архиереи на Вселенска патриаршия.

Пред новата Православна църква в Украйна стоят много сложни задачи. На първо място е вътрешното укрепване и изграждане на реда, по който тя ще функционира. Нейният устав се различава много от този на Руската православна църква, съответно на УПЦ – МП, и следва гръцкия църковен модел, който е доста по-демократичен. Украинските епископи и клирици обаче нямат традиции в това отношение. ПЦУ ще трябва да търси пътища за постепенно преодоляване на изолацията си и осъществяване на контакти с останалите православни църкви. Най-важното за бъдещето на новоучредената автокефална църква обаче е да съумее да преодолее последиците от дългото пребиваване в разкол най-вече на епископата, което е довело до конфротационен начин на мислене, ожесточение и желание за обособяване и надделяване. Усилия в тази насока вероятно ще полагат екзарсите на Константинополската патриаршия в страната и другите представители на Фенер. Една от първите прояви на това влияние беше промяната у новоизбрания Киевски митр. Епифаний, който след избора си отказа да споменава Московския патр. Кирил, както изисква каноничният ред. На всички следващи богослужения обаче, както и на интронизацията си, той спомена Московския патриарх на пето място в православния диптих, въпреки антируските и националистични настроения в страната.

(dveri.bg)

H αναδημοσίευση του παραπάνω άρθρου ή μέρους του επιτρέπεται μόνο αν αναφέρεται ως πηγή το ORTHODOXIANEWSAGENCY.GR με ενεργό σύνδεσμο στην εν λόγω καταχώρηση.